Ново: Класиране на бакалаври за обучение в степен магистър
Драги университетски колега,
Приятно ни е да Ви поканим да участвате, като споделите Ваши написани мисли в Web - варианта на неформалния
Академичен Семинар по Информационни Системи на адрес: http://asisbg.netfirms.com или vlad.stanchev@europe.com

Неформалният семинар АСИС, възникна спонтанно около 14 - годишната “Академична система за информация и статистика” – АСИС’89. Със семинара надяваме се, че не само ние, получихме през тези 14 години преценки и идеи за работата по ИС и дори удоволствието от съучастието на: член кор. К. Боянов, професорите: С. Папазов, Д. Димитров, Г. Гатев, Ст. Стойчев, Д. Арнаудов, Б. Чешанков, П. Петков, доцентите: Р.Цанкова, Сн. Димитрова, Р. Павлова, М. Христов, Б. Трайков, Ст. Станимиров, Ст. Малешков, М. Аладжем, В. Фурнаджиев, А.Хачикян, Л. Николов, Вл. Гетов (от UK), Д.Димитров, Ст. Бонев и др. В настоящия момент се чувстваме задължени, по солената тема за дискусия: “Параметри на ИС в условията на Валутен борд с Internet.”, да рискуваме да прибавим благи размисли: 14 - годишните параметри на АСИС’89 в 12 + 1 факултета Точният и мотивиран отговор може да се почувства като например в Web-търсачката AltaVista се потърси словосъчетанието: academic information system. Резултът съдържа десетки връзки към университетски академични системи по света, които обхващат основните данни за дейността на университетите по тяхната главна задача обучението: с оценка на обучаваните, плана и качеството на преподаване. Такава академична се опитва да бъде и АСИС’89, още от началото си. ИС-КСП е с двумесечна функционалност, съсредоточена в локална експлоатация и демонтрационно експонирана в Internet, а АСИС е мрежово разпръсната, многогодишна, със сложна структура на данните, неподходяща за показност.и абсолютно необходима преди всичко на факултетите. Чрез демонстрацията на нови ИС-КСП могат да се поощряват за изява ръководители и специалисти по ИС, раздвижват се договори и финасови ресурси за разработчиците, за софтеур и за нова компютърна техника, която след кампанията често достига и до факултетите. В АСИС личи минимум влагане на средства с максумум ефективност .
  1. Пълна обработка на данните на факултетите и пълна поддържка на достъпна чрез парола в мрежата Централна база от данни за цял ВУЗ, като за целта трябва да се предостави скромен за сървър с поне: CPU 1000 MHZ , 256KB RAM и 60GB HDD, каквито отдавна има във фак. канцелариите.
  2. Обработка на всички ефективни за компютърна обработка данни, документи, справки и статистики изготвяни в студентска канцелария с автоматично преформатиране към MS-Word’97. Възможност за отказ от напълно излишния документ Студентски Картон. Потребителски интерфейс във взаимодействие с MS-Office-97 и контекстно-зависима помощ. След подходящо насърчение е възможно заменянето на текстовите с графични прозорци, което е демонстрирано още преди години.
  3. Функционалност на повече от 20 компютъра в 12+1 факултета (МФ, ФА, ТФ, ФКТТ, ЕМФ, ЕФ, ФКСУ, МТФ, СФ, ФПМИ, ГИОПМ, ОЧС) + Учебен Отдел.
  4. Подсистема: Общо-университетски Учебен план (10-годишен), Преподаватели и График за изпитните сесии. – внедрена в УО.
  5. Индивидуален избираем студентски учебен план с възможност за кредити-тегла на уч. дисциплини.
  6. Модул: Класиране по специализации(модули) при променливи критерии.
  7. Модул: Класиране на бакалаври в обучение за магистри при променливи критерии.
  8. Нерегламентирани справки чрез свободни логически изрази от тип SQL.
  9. Статистики за отчет на преподавателската дейност по дисциплина или по преподавател.
  10. Модул: Факултетен Файлов Сървер за факултетна мрежа – внедрен в 6 факултета.
  11. Подсистема: Централна База от Данни предлага се от 1996 г., неизползвана до сега поради незаинтересованост.
  12. Модул: Здравно Осигуряване - внедрен в 12 факултета.
  13. Унифициран автоматизиран документ Приложение към Диплома - внедрен в 14 факултета.
        12а. Основни номенклатури ползвани във всички факултети и другите ИС.. Развитието на АСИС се основава на инициативата на колектива, и изключително рядко на мотивирани по йерархичен ред желания. АСИС започна да се разработва през критичната 1989 г. Като новоизбран ръководител на “Секция по внедряване и поддръжка на програмни продукти” в УИК ми се наложи да потърся разрешение на проблема за масово извеждане на изпитни протоколи в Университета. По това време единствените специалисти с програмистки възможности в моята секция бяха инж. Р.Ганчева (сега в USA) и инж. Л. Минчева (сега в UK). Възложих им да направят съответните програмни разработки като ползват готовия-проект за ИС от колектив с р-л доц. Н. Хаджигенова. Получиха се изпитни протоколи и основни данни за студентите. Папката-Проект се оказа твърде повлияна от теоретично издържани, но практически неефективни структури на данните и затова скоро се принудихме да се откажем да следваме нейните принципи. Трябваше да се свържат студентските основни данни с оценките, преподавателите, индивидуалния студентски учебен план и многогодишния централен общо-университетски учебен план. Установиха се твърде тежки в структурно отношение проблеми с обхващането и стабилизирането на данните. Достигнахме до убеждението, че решението да се прави колектив за проектната и програмна разработката на АСИС не е удачно и още по-неудачно е да се разчита на помощ от договори. Защото малко преди това беше отчетен неуспеха на разработката на подобна система за IBM-PC от квалифициран колектив на УИК с р-л зам. директор П.Трампов и р-л група – Й.Цветкова. Върху мен падна отговорността да реша задачата и да се заема с проектирането и цялостната програмна разработка. Секцията като цяло се заангажира с внедряването и поддръжката. Убедеността ми за успех се градеше на личния ми опит натрупан при работата: в ЦПМ в секцията по програмиране на АСМ с р-л проф. М. Михайлов и в Общо-университетската система от 1975 до 1985 г. с р-л доц.Р. Цанкова (зам. р-л Вл.Л.Станчев) за машина IBM360/370 и по-късно от работата по ИС”Единна кандидат-студентска образцова система” – ЕКОС програмна разработка на Вл.Л.Станчев (с р-л менажер доц.Р.Цанкова) внедрена във всички ВУЗ през 1984 г. за машини IBM360/370 - ползвана до 1996 година. За работата по разработката на АСИС се наложи да използвам изключително свободното си време (съботи, недели и т.н.). Постигнатият постепенно успешен резултат на АСИС и пожеланото от факултетите внедряване (кой знае защо?) предизвика като реакция - пълно дистанциране на управленските звена. Дори Зам.ректора по УД не пожела да се запознае и да има достъп до демонстрираната Централна база от данни – АСИС в 1996 г. Трябва да припомним някои от опитите за изграждане на факултетни системи започнати от края на 80-те години: ИС на доц. Ненов – внедряване в ФА, ИС на зам.дир. УИК Пл. Трампов и Й.Цветкова – с ректорска заповед, но не достигнала до внедряване, ИС на н.с. Ат.Тасев – внедряване в ФЕТТ и ФА (до сега действаща и развиваща се във ФЕТТ с помощта на доц. М. Христов), ИС разработена със средства по договор за ЕМФ и МТФ (не влязла в експлоатация), малки ИС за псевдо-престиж в малки факултети и др. В средата на своите мандати проф Д. Димитров реши да се намеси в ИС чрез комисия за оценка с р-л доц. А. Хачикян. По това време действаха ИС в ФЕТТ-"Тасев" и АСИС-"Станчев" във факултетите с компютри. Комисията намери соломоново решение и отсъди, че двете системи са еднакво добри и ги препоръча на Ректора. В резултат изглежда се прецени, че щом има система, която и без ректорска заповед се желае от факултетите, няма нужда да се издава нарочна заповед и така, АСИС остана да се внедрява без заповед и протокол за внедряване. В един ведър пролетен ден Зам.ректора доц. Мартинов установи, че системата в ФЕТТ не изготвя документа "Уверение" и затова устно нареди на декана на ФЕТТ да се инсталира АСИС. В резултат на един компютър в ФЕТТ беше внедрена АСИС. Не ми е известно с каква страст ФЕТТ успя да устои на своята си система. Все пак трябва да се отбележи, че проектирането и програмирането на АСИС никога не са били заплащани или финансирани от договори, наградни фондове, чрез щатни привилегии или чрез частни фирми (собствени или на роднините на работещи в Университета разработчици, отчитащи служебната си заетост с ИС, а продаващи частно дори на ТУ). През последните 6 г. е отпуснат само един нов компютър /2GB HDD/ за поддръжка (персонално на Вл. Л. Станчев от ректора-1999 г. проф.Д. Димитров), достъпът до ползване на компютри за поддръжка винаги е бил осигуряван на базата на извънредна работа за поддръжка на компютърни зали, сървери или други подобни за което безкрайно благодарим на изявения специалист по теория на ИС - доц. Р. Цанкова, а за разработката са ползвани домашни компютри. ИС-ФЕТТ е система за факултетна пакетна обработка на данни, която не само, че не може да обхване всички данни на ВУЗ, но се и затруднява да се справи на един компютър с различни учебни планове. Данните са организирани в структура от извънредно голям брой файлове, което води да несигурност в поддръжката. Това се причините, ФАслед едногодишна експлоатация, да се откаже от тази система.

АСИС е мрежова строго диалогова система с едноклавишен достъп до всички основни данни, индивидуален учебен план и оценки, благодарение на което става излишен документа Студентски картон. АСИС е в състояние да обхване веднага данните на произволен факултет и на цял ВУЗ (благодарения на своя общ за цял ВУЗ учебен план - 10-годишен и своите пълни общовузовски номенклатури). АСИС поддържа пряка едноклавишна връзка на ниво база от данни или документ с приложения на MS-Office.

АСИС е от пионер в ползването на компютърните комуникации, още от трудното им начало (по време на активното ми директорство след избор от ОС на УИК, 1992 г. ). Тогава се изградиха първата компютърна локална мрежа (част от финасирането беше осигурено с помощ от договори на доц. Р. Цанкова), първата арендована линия към глобалната компютърна мрежа и първата регулярна университетска електронна поща, горещо поддържани от Зам.ректора проф. С. Папазов и от Председателя на АС проф. Чешанков, при първото обсъждане в АС. Положиха се не малко усилия, дори с привличането и на член. кор. Кирил Боянов, за да се получи убедеността на Ректора - проф. Д.Димитров. И тогава с ректорска заповед Вл.Л.Станчев да се определи за първи представител на ТУ в Сдружението за Българска Университетска и Научноизследователска Компютърна Мрежа - УНИКОМ-Б. Това сдружение и досега осигурява нашите глобални компютърни комуникации. В последната от осемдесетте години на миналия век инспекторките от студентската канцелария на Машиностраителния факултет Ани Беремлийска и Силвия Миладинова с един компютър "Правец" започнаха първи в ТУ прилагането на АСИС за обработка на данните от учебния процес. В процеса на това първо внедряване с активното участие на инспекторките се постигна началното усъвършенстване на алгоритмите за обхващане на данните. През следващите 14 години този факултет и най-вече инспекторката Силвия Миладинова и младата колежка Кремена Деничина се изявиха като експериментатори и генератори на идеи за всяка новост в дейността с АСИС и допринесоха най-много със своя пример за тоталното разпространение на системата в други факултети и ВУЗ. Машиностроитилният факултет се превърна в база за изграждане на първия факултетен сървър - АСИС  и за класиране на студентите по специализации  (разпределяне по групи с избираеми предмети). Силно впечатление (върху сивия фон на други факултети) направи високата култура и тактичност от страна на факултетното ръководство - деканите проф. К. Донев  и доц. Т. Нешков и указаната помощ и насърчение за ползване и развитие на АСИС. С благодарност трябва специално да отличим идеите и съучастието на Силвия Миладинова от МФ. Забележителен е приносът на Мариета Делчева - ФА и Даниела Иванова - ТФ. През годините с жар за компютърна работа по прилагането на АСИС във факултетните канцеларии и УО се изявиха: Л. Зашева –УО, Н. Стратиева –ФА, П. Широва и Сн. Любенова – ЕФ, Ал. Боянова и Сл. Саева –ЕМФ, Кр. Григорова и М. Якимова – МТФ, В. Василева – МФ, А. Кирилова и М. Николова – ФКТТ, И. Гълева и Н. Тодорова – СФ, Савова и Колева - ГИОПМ, Т. Борисова и А. Йорданова – ФКСУ, Н. Маринова – ОЧС, Р. Йорданова – ФПМИ и много други. Като отговорник за технологията АСИС, информатичката Цветана Шентова, с 28 годишен опит в ИС, стана основен стожер за стабилното развитие! Странно е, че се очаква дейността по университетската технология да бъде развивана на служебно предоставения компютър - PC386. Както може да се предположи, тази работа винати се е вършила на чужд компютър. (Дали, заради лоялността й към АСИС, единствено нейната заплата не е повишавана в ЦИР?).

Незабравими са участието през годините във внедряването и поддръжката и професионалната жар на: Румяна Мушмова, инж.Ант. Михайлова, инж. Р. Ганчева (сега в USA) и инж. Л. Минчева (сега в UK).

С фамозен охладен “Газиран Пелин”, затоплени бонбони “Карамел Му” и 14 - етажна заледена “Маслена торта с крокан” по рецептата на мамичка Еличка.
 
  С тази ефективност и дълголетие, и все още без протокол за внедряване? С безкрайното можество от дипломни работи, аспирантури, договори, доклади и нови скъпи ИС взаимствали алгоритми и структури от данни на АСИС? След предложение например от Гилдията на д-р и дтн. - информатиците? Най-добрите изводи за бъдещето се получават след оценка на вече действащи ИС. Например: Нека се преценят 2-годишните резултати от голямата инвестиция с Oracle8 за Библиотечна американска ИС в нашата библиотека. И да се сравнят с български и други като израелската ИС в библиотеката на СУ”Св.Кл.Охридски”. И да се потърси, каква е възвращаемостта на пожертваните значителни инвестиции от академичната общност?

Може би ще трябва да изтърпим и поредния опит за прилагане на твърде скъпия софтуер Oracle8 за обхващане на факултетните данни от учебния процес. Опит, който започна с изземване на структурите от данни на АСИС направо от факултетите и чрез проучване на алгоритмите и дори без допитване (от кумова срама) до автора.

Все пак трябва да попитаме: Защо, щом като не се провежда конкурс, възможността за нов проект основан на супер техника, софтуер и сериозно финансиране, не се предоставя на най-успелия досега колектив – АСИС? Няма ли да се осигури по-стабилен резултат, ако разработката на Основната университетска ИС или на Централната база от данни се възлага като проект на личност - ръководител и колектив, а не на размитата отговорност на административна структура?

Не зависи ли и от гилдията на информатиците да достигнем до мечтата - ИС да се разработват и внедряват чрез конкурси при равни условия за всички участници?

С малко помощ в любимия университет, гъвкавите алгоритми на АСИС могат веднага да ни се отплатят с Централна БД и по-нататъшна ефективност дори с Oracle.
 24 maj 2001-2 g.,Sofija
Вл. Л. Станчев, р-л по поддръжка и внедряване на АСИС,
автор на АСИС, бивш директор на УИК, избран от ОС .